Информационни фишове за Европейския съюз
Европейски парламент
Моля, попълнете това поле

Държавите от Персийския залив, Иран, Ирак и Йемен

Европейският съюз (ЕС) е сключил споразумения за сътрудничество със Съвета за сътрудничество в Персийския залив (регионална организация, в която участват Бахрейн, Катар, Кувейт, Обединените арабски емирства, Оман и Саудитска Арабия) и с Йемен, както и Споразумение за партньорство и сътрудничество с Ирак. ЕС няма формално споразумение с Иран и в Техеран няма делегация на ЕС. Към момента отношенията на ЕС с Иран се основават на запазването на Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД, или Ядрено споразумение с Иран), подписан във Виена през юли 2015 година.

Правно основание

  • Дял V (външна дейност) от Договора за Европейския съюз;
  • членове 206—207 (търговия) и членове 216—219 (международни споразумения) от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Съветът за сътрудничество в Персийския залив (ССПЗ)

ССПЗ беше създаден през май 1981 година. Понастоящем групата, която все още се състои от първоначалните си членове (а именно Бахрейн, Катар, Кувейт, Оман, Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Саудитска Арабия), служи като основна рамка за отношенията на ЕС с шестте държави. В редица случаи ЕС и ССПЗ са заемали общи позиции по отношение на определени проблеми в Близкия изток.

Богатите на петрол държави от Персийския залив преминават през значителни социално-икономически и политически промени, въпреки че напредъкът на реформите е неравномерен. Въздействието на арабските революции върху монархиите в Персийския залив беше отслабено чрез превантивни политики — предоставяне на субсидии и увеличаване на заетостта в публичния сектор, както и чрез репресивни мерки, най-вече в Бахрейн и в източната провинция на Саудитска Арабия. Държавите от ССПЗ продължават да играят активна роля в рамките на близкоизточните дипломатически отношения, като понякога си съперничат. Това допринесе за дипломатическата криза от 2017 до 2021 г. между Катар и някои други държави от ССПЗ, които обвиниха Катар в подкрепа на терористични и религиозни групи (включително Мюсюлманското братство), финансиране на групи, свързани с Иран, нарушаване на суверенитета на съседните държави и подстрекаване към политическо инакомислие в съседните държави.

ЕС се надява да развива политическите си отношения в региона, включително чрез диалози по въпроси на правата на човека, но досега отношенията между ЕС и ССПЗ се определят до голяма степен от икономическите и търговските връзки. Обемът на търговията между двете страни непрекъснато нараства през годините, като ЕС регистрира значителен търговски излишък.

През 1988 г. ЕС и ССПЗ подписаха споразумение за сътрудничество. Споразумението има за цел да увеличи стабилността в този регион, който е от стратегическо значение, да улесни политическите и икономическите отношения, да разшири рамките на икономическото и техническото сътрудничество и да задълбочи сътрудничеството в областта на енергетиката, промишлеността, търговията и услугите, селското стопанство, рибарството, инвестициите, науката, технологиите и околната среда. Споразумението предвижда ежегодни съвместни съвети/срещи на министерско равнище, както и съвместни комитети за сътрудничество на равнище висши служители. В него не се предвижда парламентарен орган. През април 2016 г. Съвместният комитет за сътрудничество между ЕС и ССПЗ постигна съгласие за започване на по-структуриран диалог по въпросите на търговията и инвестициите. Това беше последвано през юли 2016 г. от заседание на Съвместния съвет и на министрите на държавите от Съвета за сътрудничество в Персийския залив и от Европейския съюз. Дипломатическата криза, избухнала през юни 2017 г. между Катар и други държави от Персийския залив, попречи на свикването на нови заседания.

През 2022 г. сътрудничеството между ЕС и ССПЗ значително нарасна. По време на съвместната среща на министрите от ЕС и ССПЗ на 21 февруари 2022 г. в Брюксел беше подчертано колко е важно да се укрепи партньорството между ЕС и ССПЗ. На срещата министрите одобриха съвместна програма за сътрудничество за периода 2022—2027 г., в която се очертават конкретни съвместни дейности в широк кръг от области, включително търговията и инвестициите, енергетиката, изменението на климата, образованието, борбата с тероризма и хуманитарната помощ.

През май същата година ангажиментът на министрите беше засилен чрез съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно стратегическо партньорство с Персийския залив; в това съобщение се предлага всеобхватна рамка за разширяване на връзките с държавите от ССПЗ. В съобщението, одобрено в заключенията на Съвета от 20 юни 2022 г., изрично се признават преките последици за ЕС от сигурността и стабилността на региона на Персийския залив, като същевременно се подчертават потенциалните ползи от по-силно и по-стратегическо партньорство със ССПЗ и неговите държави членки.

Оттогава партньорството между ЕС и ССПЗ запази положителна динамика. На 1 юни 2023 г. ЕС назначи първия си специален представител за региона на Персийския залив (Луиджи ди Майо), за да продължи да се развива по-силно, всеобхватно и по-стратегическо партньорство на ЕС с държавите от региона на Персийския залив.

На 10 октомври 2023 г. — малко след избухването на враждебните действия между Израел и Хамас в Газа, предизвикани от терористично нападение на Хамас срещу Израел на 7 октомври — в Мускат се проведе 27-ото заседание на Съвместния съвет ЕС—ССПЗ. Срещата доведе до много положителни резултати, например: i) споразумение за установяване на структуриран диалог по въпросите на сигурността между ЕС и ССПЗ; ii) споразумение за съвместно организиране на форум на високо равнище по въпросите на сигурността относно регионалната сигурност и сътрудничество; и iii) споразумение за сътрудничество по хуманитарни въпроси. На 24 януари 2024 г. в Рияд се проведе първият по рода си диалог по въпросите на сигурността между ЕС и ССПЗ. Малко след това — на 22 април — в Люксембург се проведе форум на високо равнище относно регионалната сигурност и сътрудничество.

Що се отнася до икономическите отношения, преговорите за сключване на споразумение за свободна търговия започнаха през 1990 г., но се намират в застой от 2008 г. насам, като въпросът за износните мита продължава да бъде източник на разногласие. През 2017 г. започна диалог по въпросите на търговията и инвестициите. От 1 януари 2007 г. насам Инструментът за партньорство (също като своя предшественик — Инструментът за сътрудничество с индустриализирани и други държави и територии с висок доход) предоставя средства за финансиране на мерки за прилагане на Споразумението за сътрудничество между ЕС и ССПЗ. Държавите от ССПЗ са включени също в програмата „Еразъм Мундус“.

Първата среща на високо равнище между Съвета за сътрудничество между ЕС и ССПЗ, проведена на 16 октомври 2024 г., показа, че отношенията между двата региона са от голямо стратегическо значение и за двете страни. Срещата на високо равнище отбеляза ключов етап, като чрез съвместно изявление създаде нова рамка за засилено сътрудничество със споделен ангажимент за укрепване на връзките в областта на търговията, инвестициите, контактите между хората, енергетиката и свързаността. На обсъжданията бяха подчертани значителният неизползван потенциал на икономическите отношения между ЕС и ССПЗ и се стигна до решение да се постигне напредък в преговорите за споразумение за свободна търговия и да се проучат всички възможности за засилване на икономическото сътрудничество. Освен това ЕС и държавите от ССПЗ наблегнаха, че за да се насърчат по-тесни връзки между хората, е необходимо засилено сътрудничество в области като младежта, образованието, спорта, мобилността и културата.

Роля на Европейския парламент

На 24 март 2011 г. Парламентът прие резолюция относно отношенията между Европейския съюз и държавите от ССПЗ, в която се призовава за стратегическо партньорство със ССПЗ и неговите държави членки. Последно тази позиция беше потвърдена в резолюцията на Парламента от 28 февруари 2024 г. относно изпълнението на общата външна политика и политиката на сигурност — годишен доклад за 2023 година.

Делегацията на Парламента за връзки с Арабския полуостров провежда редовни междупарламентарни заседания с консултативните съвети в региона и следи развитието на отношенията между ЕС и ССПЗ.

През последните години Парламентът прие резолюции, в които изразява конкретни опасения относно положението с правата на човека в някои държави от ССПЗ, включително от 8 юли 2021 г., от 14 февруари 2019 г. и от 31 май 2018 г. относно Саудитска Арабия, от 16 септември 2021 г. относно Обединените арабски емирства и от 11 март 2021 г., от 7 юли 2016 г., от 4 февруари 2016 г., от 9 юли 2015 г. и от 12 март 2015 г. относно Бахрейн, както и относно възстановяването на смъртното наказание в Кувейт и Бахрейн. След убийството на журналиста Джамал Кашоги в консулството на Саудитска Арабия в Истанбул Парламентът прие резолюция, в която се осъжда убийството му и се призовава за международно, независимо и безпристрастно разследване на неговото изчезване и извънсъдебно убийство и се отправя призив до саудитските органи за незабавно и безусловно освобождаване на всички защитници на правата на човека.

Парламентът неколкократно призова за оръжейно ембарго на ЕС срещу Саудитска Арабия; последно — в своята резолюция от 14 ноември 2018 г., като се имат предвид сериозните твърдения за нарушения на международното хуманитарно право от Саудитска Арабия в Йемен.

Наградата „Сахаров“ на Европейския парламент за свобода на мисълта за 2015 г. беше присъдена на саудитския блогър Раиф Бадауи.

Йемен

Отношенията между ЕС и Йемен се основават на Споразумението за сътрудничество от 1997 г., което обхваща търговията, сътрудничеството за развитие, културата, комуникациите и информацията, околната среда, управлението на природните ресурси и политическия диалог. През март 2015 г. международна военна коалиция, водена от Саудитска Арабия, започна военна кампания срещу бунтовниците, свалили от власт действащия президент. ЕС подкрепя посредничеството, осъществявано от ООН, с цел намиране на политическо решение на конфликта.

На 12 декември 2022 г. Съветът прие заключения относно Йемен, в които потвърждава ангажимента си по отношение на единството, суверенитета, независимостта и териториалната цялост на Йемен, както и пълната си подкрепа за усилията на ООН за мир и усилията за посредничество на специалния пратеник на ООН (СП на ООН) — Ханс Грундберг. ЕС настойчиво прикани хутите да се откажат от максималистичните позиции и да влязат в конструктивни отношения със специалния пратеник на ООН — Ханс Грундберг. Освен това Съветът изтъкна първостепенното значение на възстановяването и по-нататъшното удължаване на примирието.

От началото на войната през 2015 г. ЕС е предоставил над 1,4 милиарда евро в отговор на кризата в Йемен. Това включва 998 милиона евро хуманитарна помощ и 487 милиона евро помощ за развитие.

През 2023 г. ЕС отпусна 145,1 милиона евро като хуманитарна помощ за засегнатите от конфликта в Йемен. Хуманитарната помощ на ЕС е насочена към подпомагане на най-уязвимите хора в държавата — лицата, които са пряко засегнати от конфликта или са разселени, както и домакинствата, засегнати от продоволствената несигурност и здравните кризи. Тази помощ включва храна, здравно обслужване, образование, вода и подслон. Тя обхваща също и подобряването на хигиенните услуги за разселените лица, засегнатите от конфликти райони и районите, в които се наблюдават висока продоволствена несигурност и недохранване.

През 2023 г. ЕС отпусна 55 милиона евро под формата на помощ за развитие, предназначена за продоволствена сигурност и подкрепа за поминъка. Тази помощ е насочена както към спешните нужди в областта на продоволствената сигурност, така и към дългосрочното развитие и самостоятелността.

Делегацията на ЕС в Република Йемен понастоящем действа от Аман, Йордания.

Роля на Европейския парламент

Парламентът прие резолюция относно Йемен на 9 юли 2015 г., както и на 25 февруари 2016 г., 15 юни 2017 г., 30 ноември 2017 г., 4 октомври 2018 г. и 11 февруари 2021 г., в които изрази сериозно безпокойство във връзка с тревожната хуманитарна ситуация и будещото тревога положение със сигурността и призова за ефективното прилагане на споразумението за прекратяване на огъня. На 13 септември 2017 г. Парламентът прие резолюция относно износа на оръжие, в която беше изразено съжаление във връзка с факта, че военни технологии, изнасяни от държавите членки, се използват в конфликта в Йемен.

Делегацията на Парламента за връзки с Арабския полуостров отговаря за отношенията с Йемен и за наблюдение на положението в държавата.

Ирак

ЕС продължава да бъде ангажиран с Ирак, тъй като икономическото възстановяване на държавата и укрепването на нейната демокрация са от ключово значение за насърчаване на стабилността не само в Ирак, но и в по-широкия регион, а също и в Европа.

ЕС е основен източник на помощи за Ирак след войната от 2003 година. През май 2012 г. беше подписано Споразумение за партньорство и сътрудничество (СПС) между ЕС и Ирак. То предоставя рамка за диалог и сътрудничество по редица въпроси, включително политически въпроси, въпроси, свързани с борбата срещу тероризма, правата на човека, здравеопазването, образованието и околната среда. В рамките на СПС през януари 2014 г. се проведе първото по рода си заседание на Съвета за сътрудничество ЕС—Ирак. На 18 октомври 2016 г. се проведе второ заседание, а през март 2023 г. в Брюксел се проведе третото заседание на Съвета за сътрудничество. За периода 2014—2020 г. Комисията обеща да предостави на Ирак 75 милиона евро за сътрудничество в областта на правата на човека и принципите на правовата държава, образованието и устойчивата енергетика.

През януари 2018 г. ЕС прие нова стратегия за Ирак. Стратегията е съсредоточена върху предоставянето на трайна хуманитарна помощ на ЕС на иракския народ и улесняване на стабилизацията в зоните, освободени от контрола на групата „Ислямска държава“ (Даиш), тъй като има три милиона разселени иракчани, които все още не могат да се завърнат по домовете си. Тя отразява и стремежа да се действа в полза на усилията за реформи, възстановяване и помирение в дългосрочен план, които Ирак трябва да продължи да полага, за да се консолидира мирът и да бъде изградена обединена, демократична държава, в която всички граждани могат да се ползват пълноценно от своите права в условията на по-високо благосъстояние.

В съответствие със стратегията на ЕС за Ирак и СПС, многогодишната индикативна програма (МИП) на Комисията за периода 2021—2027 г. има за цел да създаде условия и перспективи за всички иракчани, по-специално — за младите хора, за да могат те да живеят в един по-проспериращ, устойчив на сътресения и демократичен Ирак. В МИП за периода 2021—2027 г. се предлагат следните три приоритетни области: 1. създаване на екологични работни места и икономическа диверсификация; 2. човешко развитие и обществен договор; и 3. управление и демокрация, основани на цифрови технологии и на участието.

ЕС предлага също и подкрепа за сигурността в Ирак. През октомври 2017 г., по искане от иракските власти, Съветът създаде мисия по линия на общата политика за сигурност и отбрана в подкрепа на реформата в сектора на гражданската сигурност — EUAM Iraq. EUAM предоставя на иракските власти насоки и експертен опит относно реформата в сектора на гражданската сигурност. Тази помощ има за цел да улесни съгласуваното прилагане на националната стратегия за сигурност на Ирак.

Роля на Европейския парламент

През последните години Парламентът прие различни резолюции относно положението в Ирак, включително относно положението с правата на жените и неотдавнашното предложение за изменение на закона за гражданското състояние, относно офанзивата на „Ислямска държава“, относно основаното на пола насилие, относно преследването на малцинствата, относно положението в Северен Ирак/Мосул, относно масовите гробове, относно образованието за деца при извънредни ситуации, относно разрушаването на исторически обекти от „Ислямска държава“ и относно износа на оръжие.

Делегацията на Парламента за връзки с Ирак провежда междупарламентарни заседания със Съвета на представителите на Ирак. Последното междупарламентарно заседание се проведе през 2023 г. в Багдад. Следващото междупарламентарно заседание ще се проведе на 14 май 2025 г. в Брюксел.

Наградата на Парламента „Сахаров“ за 2016 г. беше присъдена на Надя Мурад Баси Таха и Ламия Ажи Башар, които са оцелели след сексуално робство при „Ислямска държава“ (ИДИЛ) в Ирак и се превърнаха в говорители на жените, станали жертви на кампанията на ИДИЛ за сексуално насилие. Те се застъпват публично за язидската общност в Ирак — религиозно малцинство, подложено на геноцид от страна на бойците на ИД.

Иран

Отношенията на ЕС с Иран представляват предизвикателство, особено като се има предвид подкрепата на Иран за руското нашествие в Украйна, и се влошиха до такава степен, че ЕС не финансира никакви дейности, освен изключително специфична подкрепа за правозащитниците и хуманитарните действия. Тъй като Иран не е член на Световната търговска организация и двустранно споразумение между ЕС и Иран не съществува, търговията между двете страни е предмет на общия режим на ЕС за внос. Според Евростат търговията между ЕС и Иран се оценява на 4,7 милиарда евро през 2023 г., което представлява спад с 9 % спрямо 5,2 милиарда евро през 2022 година.

Основният приоритет на ЕС в настоящите отношения с Иран е запазването на Ядреното споразумение с Иран (Съвместен всеобхватен план за действие (СВПД)), подписано във Виена през юли 2015 година. СВПД е ключов компонент на международната система за неразпространение на ядреното оръжие. Той дава правомощия на ядрения пазител на ООН — Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), която извършва най-строгите проверки в историята на неразпространението на ядрени оръжия. МААЕ поема пълна отговорност за наблюдението на това дали Иран продължава да се придържа към възложените по СВПД задължения. В замяна на ангажиментите на Иран, СВПД реинтегрира Иран в световната система.

Оттеглянето на Съединените щати от СВПД през 2018 г. и приемането от страна на САЩ на политика на максимален натиск подтикнаха Иран да намали ангажиментите си по споразумението, с което се установява всеобхватна и строга система за инспекции и наблюдение, която следва да се извършва от МААЕ. ЕС, заедно с Е3 (Германия, Франция и Обединеното кралство), Русия и Китай, работи за запазване на СВПД, а с това — и на ангажиментите на Иран.

В съответствие с разпоредбите на СВПД оръжейното ембарго върху Иран изтече през октомври 2020 година. Въпреки че ЕС изрази резерви относно изтичането на срока на ембаргото, той отхвърли заплахата на администрацията на САЩ да възстанови всички санкции на ООН (т.нар. „възстановяване на предишното положение“). ЕС поддържа своето оръжейно ембарго, което не е свързано със СВПД, а с нарушения на правата на човека, враждебни действия срещу ЕС и изстрелването на балистични и крилати ракети. Инструментът на ЕС за улесняване на търговията с Иран — INSTEX, не успя да компенсира силното въздействие на санкциите на САЩ, които бяха допълнително изострени от избухването на епидемията от COVID-19 , като по този начин затвърдиха позицията на твърдолинейните политици. ЕС предостави хуманитарна помощ на най-уязвимите групи в Иран, с което общата подкрепа за Иран от 2016 г. насам достигна над 90 милиона евро.

Бедственото икономическо положение в Иран и отсъствието на ползите, произтичащи от СВПД, се отразиха на президентските избори, проведени през юни 2021 година. Те бяха спечелени от поддръжника на твърдата линия Ебрахим Раиси — консервативен духовник и бивш ръководител на съдебната власт. Настоящият кабинет включва редица министри, на които са наложени международни санкции.

През март 2024 г. в Иран беше проведен първи тур на парламентарни избори за Меджлиса (Съвета на представителите), а през май 2024 г. — втори тур.

Преговорите по СВПД във Виена бяха прекъснати след президентските избори през юни 2021 година. През юли 2021 г. МААЕ предупреди, че Техеран възнамерява да използва уран, обогатен до 20 % U-235, при производството на гориво за изследователския реактор в Техеран. ЕС остава изцяло ангажиран със СВПД и продължава да играе важна роля за свързването на всички страни и за насърчаването им да спазват споразумението.

През април 2021 г., в отговор на твърдата позиция на ЕС относно правата на човека, Иран обяви прекратяването на всички преговори по правата на човека и сътрудничеството с ЕС в областите на тероризма, наркотиците и бежанците. През януари 2022 г. ирански съд осъди иранската защитничка на правата на човека Наргес Мохамади на осем години затвор и 70 удара с камшик. През януари 2022 г., след този случай, ЕС призова Иран да спазва международното право. Смъртта на Махса Амини през септември 2022 г. по време на нейното задържане допълнително възпрепятства двустранните контакти.

След като през февруари 2022 г. Русия нахлу в Украйна и след като Иран оказа икономическа и военна подкрепа на Москва, преговорите във Виена се забавиха. Участието на Иран във войната между Хамас и Израел в ивицата Газа от октомври 2023 г. насам и подкрепата на Техеран за направлявани групи, като Хизбула и хутите, допълнително усложниха преговорите. В доклад на МААЕ от ноември 2023 г. се посочва, че Иран разполага с достатъчно уран за три атомни бомби. През 2024 г. МААЕ се стремеше да засили наблюдението и надзора над ядрената програма на Иран.

През февруари 2024 г. генералният директор на МААЕ Рафаел Гроси заяви, че Иран продължава да обогатява уран далеч отвъд нуждите за използване на ядрената енергия за търговски цели. Въпреки че от декември 2023 г. насам темпът на обогатяване на уран леко се е забавил, през 2024 г. Иран продължи с висока скорост да обогатява уран — около седем килограма на месец, с чистота до 60 %. През 2024 г. нарасна загрижеността във връзка с обогатяването на уран и потенциалния ядрен капацитет на Иран. През февруари 2024 г. ръководителят на Организацията за атомна енергия на Иран Мохамед Еслами призна, че Иран е започнал изграждането на нов ядрен изследователски реактор в Исфахан, където вече са разположени три реактора.

Роля на Европейския парламент

Делегацията на Парламента за връзки с Иран (D-IR) беше създадена през 2004 г., за да има пряка връзка с Меджлиса. От 2015 г. насам D-IR играе решаваща роля в СВПД и в сближаването на ЕС и Иран. От 2005 г. насам са проведени седем междупарламентарни заседания, като последните се проведоха в Брюксел през септември 2018 година.

Въпреки преустановените отношения на Парламента с Иран, Парламентът предостави платформа за взаимодействие с иранското гражданско общество, иранската диаспора и иранските защитници на правата на човека. Парламентът винаги е подкрепял ангажимента на ЕС за дипломатическо решение на иранската ядрена програма. Въпреки че е силен застъпник на СВПД, Парламентът активно следи положението по отношение на политическите опоненти, религиозните малцинства, защитниците на правата на човека, жените и общността на ЛГБТИКА + в Иран. Освен това Парламентът твърдо се противопоставя на смъртното наказание, изтезанията, произволните съдебни процеси, полицейското насилие и задържането на политически опоненти.

Последни съответни действия и резолюции на Европейския парламент относно Иран:

 

Simona-Daniela Moroianu / Daniele Cardella