Отношения с организации на гражданското общество
Европа има динамично и многообразно гражданско общество, представлявано от организации, действащи на местно, регионално, национално и европейско равнище. Европейският парламент – единствената пряко избрана институция на Европейския съюз – се ангажира да поддържа открит, прозрачен и редовен диалог с тези организации, като гарантира, че техният глас се чува в законодателния процес, както и че политиките на ЕС отразяват нуждите и стремежите на гражданите.
Парламентът насърчава този обмен чрез редовни и прозрачни консултации и форуми. Целта е да се установи структуриран диалог, който осигурява постоянен обмен, укрепване на демократичното участие, изграждане на експертен опит в изготвянето на политики и подпомагане на ЕС да продължи да откликва на опасенията на своите граждани.
Като си сътрудничи с гражданското общество, Парламентът дава възможност на различните гледни точки да допринасят за оформянето на дебатите и за предоставянето на информация за вземането на решения на европейско равнище.
Обща информация
От влизането в сила на Договора от Лисабон през 2009 г. демокрацията на участието е конституционен принцип на Европейския съюз с цел укрепване на неговата демократична легитимност. В член 11 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) се насърчава приобщаващото, прозрачно и основано на участието създаване на политики. В него се постановява следното:
Институциите предоставят чрез подходящи средства на гражданите и представителните организации възможността да изразяват и обменят публично своите мнения във всички области на дейност на Съюза.
2. Институциите поддържат открит, прозрачен и редовен диалог с представителните организации и гражданското общество.
3. С цел да осигури съгласуваност и прозрачност на дейността на Съюза, Европейската комисия провежда широки консултации със заинтересованите страни.
4. Най-малко един милион граждани на Съюза, граждани на значителен брой държави членки, могат да поемат инициативата да приканят Европейската комисия да представи подходящо предложение, в рамките на предоставените ѝ правомощия, по въпроси, за които тези граждани считат, че за целите на прилагането на Договорите е необходим юридически акт на Съюза.
5. Процедурите и условията, необходими за представяне на такава инициатива се определят в съответствие с член 24, първа алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз.
Параграф 1 кодифицира и укрепва принципа на демокрацията на участието, като го утвърждава като основна ценност на Европейския съюз.
В параграф 2 се формализира процесът на „граждански диалог“, като се насърчава открито, прозрачно и приобщаващо взаимодействие между гражданското общество и институциите на ЕС, за да се допринесе за разработването и прилагането на политиките.
В параграф 3 Европейската комисия се задължава да гарантира прозрачно и информирано изготвяне на политики, включително чрез провеждане на обществени консултации.
С параграф 4 се въвежда Европейската гражданска инициатива (ЕГИ) – инструмент, който позволява на гражданите да призовават Европейската комисия да предлага законодателство в области, в които ЕС има компетентност.
В съответствие с член 27, параграф 5 от Правилника за дейността на Европейския парламент председателят е възложил на двама заместник-председатели провеждането на структурираните консултации с гражданското общество.
Заместник-председателите, отговарящи за връзките с европейските организации на гражданското общество, включително Европейската гражданска инициатива, са Катарина Барли и Николае Щефънуца.
Послание от заместник-председателите на Европейския парламент Катарина Барли и Николае Щефънуца
На европейско равнище диалогът с гражданското общество има дългогодишна традиция. След влизането в сила на Договора от Лисабон и в съответствие с член 11 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) той дори е залегнал като конституционно задължение. И за това има основателна причина: откритият и съдържателен диалог с разнообразното гражданско общество в Европа гарантира, че всички гласове и мнения се чуват и се зачитат на европейско равнище. Достъпът до лицата, отговорни за вземането на решения в ЕС, не трябва да бъде привилегия на добре финансирани икономически интереси. Организациите на гражданското общество дават израз на обществените тревоги и информират европейските институции за тях, като по този начин спомагат за вземането на решения, съобразени с реалностите и нуждите на гражданите – както по време на формулирането, така и при процеса на изпълнението им.
Същевременно организациите на гражданското общество играят ролята на наблюдатели на европейските дебати и решения, като тълкуват сложни процеси и ангажират своите членове в дискусии. По този начин те действат като разпространители на информация и спомагат за насърчаване на прозрачността при изготвянето на политиките на ЕС. За много граждани дебатите на европейско равнище може да изглеждат абстрактни и отдалечени от тях. Следователно гражданското общество и неговите организации играят решаваща роля за преодоляването на тази пропаст и за доближаването на гражданите до процеса на вземане на решения в ЕС. Това представлява изключително важна задача в контекста на нарастващите авторитарни тенденции в световен мащаб.
Диалогът с гражданското общество се осъществява под различни форми, като например публични изслушвания, работни срещи с експерти, консултации и редовен обмен със съответните организации на всички равнища. Европейският парламент също така си сътрудничи тясно с европейски представителни организации, които представляват трансгранични интереси, като по този начин гарантира, че гледните точки на всички държави членки се изслушват.
Като заместник-председатели, отговарящи за отношенията с европейските организации на гражданското общество, ние се ангажираме да подкрепяме гражданското общество в неговия принос към парламентарните дебати, наблюдението на изпълнението на политиките на ЕС и търсенето на отговорност от институциите.