Кохезионен фонд

Кохезионният фонд беше създаден през 1994 г. и осигурява финансиране за проекти в областта на околната среда и трансевропейските мрежи в държавите членки, чийто брутен национален доход на глава от населението е по-малък от 90 % от средното за Европейския съюз (ЕС).

Правно основание

Член 177 (и по-специално параграф 2) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

Цели

Кохезионният фонд беше създаден с цел засилване на икономическото, социалното и териториалното сближаване на Европейския съюз за насърчаване на устойчивото развитие. През програмния период 2021—2027 г. фондът предоставя помощ за:

• инвестиране в областта на околната среда, включително в области, свързани с устойчивото развитие и енергетиката, които осигуряват ползи за околната среда;
• трансевропейски мрежи, свързани с транспортната инфраструктура (TEN-T);
• техническа помощ.

За проектите, обслужващи целите на ЕС за опазване на околната среда, Кохезионният фонд може да подпомага и областите, свързани с устойчивото развитие, например енергийната ефективност, възобновяемите енергийни източници и транспортния сектор извън трансевропейските мрежи — железопътен транспорт, вътрешен речен транспорт, морски транспорт, интермодални транспортни системи и тяхната оперативна съвместимост, управление на сухоземния, морския и въздушния трафик, чист градски транспорт и обществен транспорт.

Кохезионният фонд финансира програми със споделена отговорност между Европейската комисия и националните и регионалните органи в държавите членки. Държавите членки избират кои проекти да финансират и поемат отговорност за ежедневното им управление. Правилата за използване на средствата са определени в Регламента за общоприложимите разпоредби.

Държави, отговарящи на критериите на фонда

Кохезионният фонд е предназначен за държави членки, чийто брутен национален доход на глава от населението е по-малък от 90 % от средното за ЕС. За програмния период 2021—2027 г. Кохезионният фонд осигурява подкрепа за 15 държави членки: България, Хърватия, Кипър, Чехия, Естония, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия и Словения.

Бюджет и финансови правила

Правилата за Кохезионния фонд за периода 2021—2027 г. са установени в Регламента относно Европейския фонд за регионално развитие и относно Кохезионния фонд. Той подкрепя проекти по целта „Инвестиции за растеж и работни места“, главно за проекти в областта на околната среда и транспортната инфраструктура, включително и трансевропейските мрежи (TEN-T).

Регламентът запазва тематичната концентрация на политиката на сближаване на ЕС. Кохезионният фонд подкрепя две конкретни цели: по-екологична, нисковъглеродна и кръгова икономика (цел на политиката — ЦП2); и по-свързана Европа (ЦП3).

С политиката на сближаване беше определен списък на дейностите, които не могат да се подкрепят от Кохезионния фонд през периода 2021—2027 година. Той включва извеждането от експлоатация или изграждането на атомни електроцентрали, летищната инфраструктура (с изключение на най-отдалечените региони) и някои операции по управлението на отпадъци (например депата за отпадъци).

В бюджета на ЕС за Кохезионния фонд за периода 2021—2027 г. са предвидени 42,6 милиарда евро (по цени от 2018 г., което означава по стойността на валутата през 2018 г.), включително 10 милиарда евро за Механизма за свързване на Европа, който е програма на ЕС за финансиране с цел подкрепа за развитието на трансевропейската инфраструктура в някои области, като например транспорта, енергетиката и цифровите услуги. Процентът на съфинансиране може да достигне до 85 % от стойността на проектите.

Очаква се 37 % от общия размер на отпуснатите по Кохезионния фонд финансови средства да допринасят за постигане на целите на ЕС в областта на климата.

Суми от Кохезионния фонд за периода 2021 — 2027 г. за отделните държави членки:

* Включително техническа помощ (114 милиона евро).

Източник: Европейска комисия, по цени за 2018 г.

Роля на Европейския парламент

Регламентите, уреждащи новата политика на сближаване за периода 2021—2027 г., бяха приети чрез обикновената законодателна процедура и Парламентът получи пълни права да предлага изменения. Това даде възможност на Парламента да направи предложените правила по-гъвкави и по-добре адаптирани към потребностите на държавите членки.

В своята резолюция от 6 април 2022 г. относно започването на изпълнението на политиката на сближаване за периода 2021—2027 г. Парламентът отбеляза COVID-19 като основната причина за забавянето на преговорите в областта на политиката на сближаване, което доведе до последващо прекъсване на процеса по приемане на законодателната рамка за финансирането за периода 2021—2027 година. Парламентът настоятелно призова Комисията да представи план за действие при извънредни ситуации с цел преодоляване на евентуални проблеми във връзка със слабата степен на изпълнение поради късното стартиране на програмата, като той се опасява от бюджетни съкращения през предстоящия програмен период. В резолюцията се подчертава, че забавянето при изпълнението на политиката на сближаване за периода 2021—2027 г. пречи на държавите членки да реагират на кризи, включително и на агресията на Русия срещу Украйна.

През септември 2025 г., като част от междинния преглед на политиката на сближаване за периода 2021—2027 г., Парламентът и Съветът приеха изменения на регламентите, уреждащи Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд. Тези изменения позволяват на държавите членки да пренасочат финансирането от ЕФРР и Кохезионния фонд към новите стратегически приоритети на ЕС, като например енергетиката, устойчивостта на водните ресурси и инвестициите, свързани с жилищното настаняване (включително за достъпни и устойчиви жилища). За по-подробна информация относно промените след междинния преглед, вж. информационен фиш (3.1.1).

Повече информация по този въпрос можете да намерите на уебсайта на комисията по регионално развитие.

 

Kelly Schwarz / Rubin Johann HAGELS

10-2025