Югоизточна Азия
Като част от по-широкия Индийско-Тихоокеански регион, Югоизточна Азия има жизненоважно геостратегическо значение за Европейския съюз (ЕС). Понастоящем тя е изправена пред съответните геостратегически предизвикателства. В Индийско-Тихоокеанския регион протича процес на бързи промени. Тъй като в него живеят над 50 % от световното население, той се превръща в ключов геостратегически регион. Морските коридори са важни маршрути за търговия и доставки на енергия. Две трети от световните контейнерни превози преминават през Индийско-Тихоокеанския регион. Стратегията на ЕС за сътрудничество в Индийско-Тихоокеанския регион беше приета през септември 2021 г. с цел засилване на ангажимента на ЕС и изграждане на партньорства за справяне с глобалните предизвикателства. ЕС адаптира настоящите си инструменти, за да постигне стратегическа автономност. Стратегическият компас на ЕС за сигурност и отбрана, официално одобрен от Съвета през март 2022 г., насърчава отворена и основаваща се на правила регионална структура за сигурност, в т.ч. сигурни морски маршрути, изграждане на капацитет и засилено военноморско присъствие в Индийско-Тихоокеанския регион.
Приоритетните области на стратегията на ЕС в Югоизточна Азия са устойчив и приобщаващ просперитет, екологичен преход, управление на океаните, цифрово управление, свързаност чрез Global Gateway, сигурност, отбрана и безопасност за хората.
ЕС изгражда по-тесни връзки с държавите от Югоизточна Азия и насърчава регионалната интеграция с Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН), която като цяло представлява третият по големина търговски партньор на ЕС извън Европа (след Китай и САЩ). За региона има опасения от геостратегическо естество, като например спора за Южнокитайско море и въпроса с Тайван, а също и опасения, свързани с околната среда, особено в подрегиона на Меконг. ЕС представлява силен икономически фактор в Югоизточна Азия и е основен донор на помощ за развитие, като работи за насърчаване на свързаността, цифровизацията, изграждането на институциите, демокрацията, доброто управление и правата на човека.
Настоящият информационен фиш описва региона на Югоизточна Азия. Вж. също и информационните фишове относно Южна Азия (5.6.7) и Източна Азия (5.6.8).
Правно основание
- Дял V (външна дейност на ЕС) от Договора за Европейския съюз;
- членове 206—207 (търговия) и членове 216—219 (международни споразумения) от Договора за функционирането на Европейския съюз;
- споразумения за партньорство и сътрудничество (двустранни отношения)
A. Асоциация на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН)
На първата среща на върха на държавите от АСEАН, проведена в Бали през февруари 1976 г., се събират Индонезия, Малайзия, Филипините, Сингапур и Тайланд. Бруней, Виетнам, Лаос, Камбоджа и Мианмар се присъединяват към асоциацията по-късно. АСЕАН следва стриктна политика за ненамеса във вътрешните работи на своите членове.
АСЕАН и ЕС са изградили стабилни взаимоотношения, главно в сферата на търговския и икономическия обмен, и понастоящем са стратегически партньори. ЕС е третият по големина търговски партньор на АСЕАН, като на него се падат около 10,2 % от търговията на АСЕАН. АСЕАН е третият по значение партньор на ЕС извън Европа (след САЩ и Китай). Крайната цел остава сключването на междурегионално споразумение за свободна търговия (ССТ) между ЕС и АСЕАН.
На 24-тата среща на министрите от ЕС и АСЕАН през февруари 2024 г. беше постигнат напредък в насърчаването на търговията, с акцент върху екологичните инициативи, цифровия преход и създаването на сигурни вериги на доставки, прегледа на регионалното и глобалното развитие в областта на сигурността, както и предоставянето на актуална информация относно инициативата Global Gateway при надлежно отчитане на стратегията на ЕС за свързване на Европа и Азия и Генералния план за свързаност на АСЕАН за периода до 2025 година. През май 2024 г. АСЕАН и ЕС стартираха инициативата „Синя книга на АСЕАН и ЕС за периода 2024—2025 г.“, като изтъкнаха стратегическото си партньорство и новите си програми за сътрудничество в рамките на стратегията на ЕС за Global Gateway. ЕС пое ангажимент да предостави 10 милиарда евро в подкрепа на инициативи за екологосъобразност и свързаност в АСЕАН.
31-вото заседание на Съвместния комитет за сътрудничество между ЕС и АСЕАН се проведе през май 2024 г. в Джакарта. Като председател на АСЕАН, Лаоската народнодемократична република очерта приоритетите си за годината на своето председателство в областта на свързаността и устойчивостта. ЕС подчерта ключови инициативи в рамките на Global Gateway, като потвърди отново ангажимента си към демокрацията и правата на човека. Двете страни поеха ангажимент за укрепване на търговията, цифровата икономика, екотехнологиите и свързаността, включително чрез Споразумението за въздушен транспорт между ЕС и АСЕАН и инициативите за цифрово сътрудничество. Освен това двете страни направиха преглед на напредъка по стратегическото партньорство между ЕС и АСЕАН, като приветстваха плана за действие за изпълнение на стратегическото партньорство АСЕАН—ЕС (2023—2027 г.).
Работната програма на АСЕАН и ЕС в областта на търговията и инвестициите за периода 2024—2025 г. предоставя рамка за насочване на икономическото сътрудничество, като разглежда въпроси като устойчивостта на веригата на доставки, цифровата търговия и екотехнологиите.
Всеобхватното регионално икономическо партньорство, подписано през ноември 2020 г. и влязло в сила от януари 2022 г., е най-голямото ССТ в света, като обхваща над половината от световния износ и почти една трета от световния БВП. То включва 10 държави от АСЕАН и пет други азиатско-тихоокеански партньори, като целта му е премахването на митата върху около 90 % от стоките, въпреки че постигането на цялостното намаляване може да отнеме до 20 години. Чувствителни сектори като селското стопанство остават до голяма степен освободени. Споразумението опростява търговията с общи правила за произход, премахването на квотите за износ и рационализирането на митническите процедури, което е от полза за дадени ключови отрасли.
С оглед на новото стратегическо партньорство между ЕС и АСЕАН, ЕС има за цел да продължи да насърчава парламентарното измерение на отношенията, например чрез подкрепа за по-структуриран обмен и насърчаване на съвместна парламентарна асамблея с участието на Европейския парламент и Междупарламентарната асамблея на АСЕАН (AIPA), за да се осигурят демократична отчетност и форум за многостранен обмен с цел предприемане на мерки за решаване на глобалните въпроси.
Малайзия председателва AIPA и АСЕАН за 2025 г., с шест основни приоритета: грижа и състрадание, уважение, иновации, благоденствие и доверие. Срещата на върха на АСЕАН е насрочена за ноември 2025 г., когато отново ще бъде повдигната перспективата за членство на Източен Тимор. Очаква се 46-ото Общо събрание на AIPA на АСЕАН да се проведе в Малайзия през септември 2025 година. Междувременно четвъртата междурегионална среща за диалог между Парламента и AIPA е насрочена по време на 46-ото общо събрание на AIPA.
B. Среща „Азия—Европа“ (AСEM) и заседание на парламентарното партньорство Азия—Европа (AСЕП)
AСЕМ има за цел да засили икономическото сътрудничество, политическия диалог и насърчаването на междуличностните връзки между ЕС и Азия. Като обединява 53 партньори от цяла Европа и Азия, АСЕМ е основната многостранна платформа, свързваща Европа и Азия, със значителна световна тежест — партньорите от АСЕМ представляват около 65 % от световния БВП, 60 % от световното население, 75 % от световния туризъм и 68 % от световната търговия. Партньорите подчертават необходимостта от ефективни и бързи действия във връзка с изменението на климата, сътрудничеството в областта на сигурността, търговията и правата на човека.
През ноември 2021 г. Камбоджа пое ролята на домакин на 13-ата среща на върха на АСЕМ (AСEM-13) и 11-ата среща на парламентарното партньорство Азия—Европа (AСЕП-11). AСEM-13 има за цел да засили многостранното сътрудничество с цел споделяне на растежа, с акцент върху справянето с глобалните предизвикателства, като например изменението на климата, тероризма и пречките пред устойчивото развитие, както и за да подобри многостранната търговска система.
Заседанието на ASEP, като част от цялостния процес на партньорство Азия—Европа, продължава да служи като форум за междупарламентарни контакти, обмен и дипломация. ASEP засилва парламентарното измерение на азиатско-европейския политически диалог, като се стреми да укрепи отношенията между Европа и Азия.
C. Индонезия
Индонезия се превръща в партньор с все по-ключово значение за ЕС в ролята си на член на Г-20, третата по големина демокрация в света и най-голямата държава с преобладаващо мюсюлманско население. Сътрудничеството между ЕС и Индонезия се основава на Споразумението за партньорство и сътрудничество от 2014 година. На заседанието на Съвместния комитет ЕС—Индонезия от септември 2023 година бяха обсъдени насърчаването на двустранното сътрудничество, съществуващите работни групи и диалози между ЕС и Индонезия и възможните съвместни дейности, чрез които партньорството между ЕС и Индонезия да допринесе за мира, стабилността и просперитета в региона и по света.
През септември 2024 г. ЕС и Индонезия проведоха осмия си диалог по въпросите на сигурността в Семаранг. Те разгледаха въпроси, свързани със световната и регионалната сигурност, като например руското нашествие в Украйна и последните събития в Югоизточна Азия и Близкия изток. Двете страни направиха оценка на текущата си съвместна работа и се ангажираха да засилят сътрудничеството в ключови области като борбата с тероризма, морската сигурност, киберсигурността, опазването на мира и контрола върху оръжията.
Публикацията за сътрудничество между ЕС и Индонезия за периода 2024—2025 г. беше представена през септември 2024 г. като отправна точка за участниците в развитието и заинтересованите страни. В нея беше подчертано дългосрочното партньорство между Индонезия и ЕС с иновативни програми и инициативи в рамките на стратегията на ЕС за Global Gateway за справяне с глобалните предизвикателства, като например изменението на климата, и ключови въпроси като здравеопазването, конкурентоспособността и сигурността на световните вериги на доставки.
ЕС отпусна 20 милиона евро под формата на безвъзмездни средства за Индонезия чрез многогодишната индикативна програма за периода 2021—2027 г. с допълнителни ползи от регионалните и тематичните програми на ЕС, като например „Повишаване на сътрудничеството в областта на сигурността във и с Азия“ и „Критични морски маршрути в Индийския океан“. Проектът „Устойчиви по отношение на климата и приобщаващи градове“ бе изтъкнат като един от ключовите проекти на ЕС за сътрудничество в Индонезия в областта на околната среда и изменението на климата.
ЕС и Индонезия се ангажират да ускорят работата по текущите преговори за всеобхватно споразумение за икономическо партньорство между Индонезия и ЕС. ЕС и Индонезия се стремят да финализират търговското си споразумение до юни 2025 г., след като вече приключиха 19 кръга от преговорите — последният през юли 2024 г. Икономиката на Индонезия до голяма степен зависи от селското стопанство и от природни ресурси като палмовото масло и никела, което създаде трудности, особено поради политиките на ЕС в областта на климата. Нацията се бори със сериозни екологични проблеми, като например обезлесяване, причинено от отглеждането на палмово масло, замърсяване от минното дело и прекомерен риболов. Тези проблеми пораждат рискове за биологичното разнообразие, стабилността на климата и благосъстоянието на местните общности.
През 2023 г. двустранната търговия между ЕС и Индонезия възлезе на 29,7 милиарда евро, с износ от ЕС на стойност 11,3 милиарда евро и внос на стойност 18,3 милиарда евро. ЕС е петият по големина търговски партньор на Индонезия, докато Индонезия е 33-ият по големина търговски партньор на ЕС и петият по големина търговски партньор в АСЕАН.
Партньорството в областта на търговията и инвестициите обхваща инициативи за подкрепа на стратегическото планиране, като например механизма за подкрепа на търговията ARISE+ Индонезия, който е от решаващо значение за разработването на инвестиционни планове, съобразени с променящите се нужди на Индонезия. ЕС предоставя техническа помощ, насочена към устойчивостта и цифровизацията.
През юни 2021 г. Световната търговска организация (СТО) издаде документ, свързан със спора за биогоривата на основата на палмово масло между ЕС и Индонезия. През декември 2019 г. Индонезия заведе дело в СТО срещу ЕС във връзка с някои мерки по отношение на биогоривата на основата на палмово масло и маслодайни палми, като заяви, че ограниченията на ЕС по отношение на тези биогорива са несправедливи и дискриминационни, и поиска консултации в рамките на СТО за уреждане на спора. През януари 2025 г. СТО потвърди правото на ЕС да предприема действия в областта на околната среда чрез Директивата за енергията от възобновяеми източници (ДЕВИ II). При все това организацията подчерта, че някои аспекти на прилагането на директивата не са в пълно съответствие с разпоредбите на СТО. Индонезия оспори политиките на ЕС, твърдейки, че те са насочени несправедливо към палмовото масло. ЕС се подготвя да преразгледа спорния делегиран акт ДЕВИ II, за да го приведе в съответствие със стандартите на СТО. Други текущи спорове в рамките на СТО включват Регламента на ЕС относно обезлесяването и добива на никел в Индонезия.
Индонезия председателстваше Г-20 през 2022 година. На разделението между държавите по въпроса дали Русия да участва или не в заседанията на Г-20 бе отделено значително внимание. Русия, както и Украйна, бяха поканени на срещата на върха в Бали през ноември 2022 година. Президентът Путин обаче не присъства, а президентът Зеленски взе участие чрез видео връзка. Колкото до Индонезия, тя се опита да ограничи критиките на лидерите на Г-7 към Русия с аргумента, че Г-20 е главно икономически форум, на който следва да не се разглеждат други конкретни въпроси.
През 2023 г. Индонезия председателстваше АСЕАН и AIPA. 42-рата среща на високо равнище на АСЕАН се проведе в Лабуан Бахо през май 2023 година. Бяха обсъдени визията за периода след 2025 г., членството на Източен Тимор, кризата в Мианмар, трафика на хора, работниците мигранти, риболова, здравеопазването, електрическите превозни средства и трансграничните плащания. Индонезия беше домакин на Общото събрание на AIPA на АСЕАН в Джакарта през август 2023 г. Делегацията на Парламента за връзки с Югоизточна Азия и АСЕАН участваше като наблюдател. В Индонезия бяха проведени избори през февруари 2024 г. Кандидатът за президент Прабово Субианто спечели най-голям процент от гласовете, а именно 58 %. Новоизбраните парламент и президент на Индонезия започнаха дейността си през октомври 2024 г.
През януари 2025 г. Индонезия стана пълноправен член на БРИКЮ. Членството ѝ може да се разглежда като препотвърждаване на нейния външнополитически принцип на приобщаване и откритост към всички страни.
През октомври 2019 г. Парламентът прие резолюция относно предложения наказателен кодекс в Индонезия, в която изрази загриженост относно разпоредбите по отношение на богохулството и прелюбодеянието, както и опасения, че новият кодекс би могъл да се използва срещу малцинствата и че той позволява дискриминация въз основа на пол, религия и сексуална ориентация.
D. Мианмар
ЕС беше активен партньор в демократичния преход на Мианмар и играеше водеща роля в подновяването на ангажиментите на международната общност към тази държава, откакто тя започна да възстановява демокрацията си и да се отваря към света през 2015 година. Рамково споразумение обаче не съществува поради продължаващите вече десетилетия международна изолация и санкции.
Конституцията на Мианмар от 2008 г. предоставя на военните значителна власт, включително 25 % от местата в парламента и контрол над министерства, ключови за сигурността. В страната продължава да бушува гражданска война, започнала още през 1948 г. През 2015 г. бе договорено прекратяване на огъня, макар че не всички бунтовнически групировки го подписаха. След като Националната лига за демокрация (НЛД) на Аун Сан Су Чи спечели изборите през 2020 г., тя застана начело на страната. През февруари 2021 г. обаче военните направиха преврат, като арестуваха Аун Сан Су Чи и други високопоставени лица от НЛД по твърдения за изборна измама. Начело на военната хунта застана генерал Мин Аун Хлайн, което предизвиква протести и ожесточени сблъсъци. През април 2024 г. Аун Сан Су Чи бе преместена от затвора под домашен арест.
Контролът на военната хунта върху страната значително отслабна. До края на 2024 г. етническите въоръжени организации и групи за съпротива придобиха контрол на над 40 % от територията на Мианмар, по-специално в граничните региони. Държавният административен съвет продължава да настоява за провеждането на избори като стъпка към политически преход, а военните обявиха провеждането на избори през декември 2025 г. или януари 2026 г. — за първи път след военния преврат от 2021 година.
Понастоящем Мианмар е изправен пред ескалиращо междуобщностно напрежение, а конфликтът между военните и етническите бунтовнически групи продължава. Все още съществува разделение между етническите въоръжени организации, като сили за защита на народа и други. Военните изгубиха контрола върху обширни региони, а силите им отслабват поради масовите дезертьорства. Хуманитарните условия се влошиха, бяха разселени 2,6 милиона души, а една трета от населението се нуждае от помощ. ЕС призова всички въоръжени групировки да предоставят хуманитарен достъп и предупреди за риска от регионална нестабилност. EС подкрепя АСЕАН и ООН в насърчаването на приобщаващ диалог, отхвърля всички форми на незаконни избори и се застъпва за глобално оръжейно ембарго.
През март 2025 г. Мианмар пострада от земетресение с магнитуд 7,7, което отне живота на хиляди хора. Службите за спешна помощ не успяваха да се справят, имаше сериозен недостиг на медицински консумативи и палатки. Военните изявиха готовност да позволят навлизането на хуманитарна помощ в страната, но тази помощ бе възпрепятствана от забавяния в издаването на визи и от липсата на безопасни условия за хуманитарните работници и конвоите. ЕС пое ангажимент да осигури спешна помощ в размер на 2,5 милиона евро и активира спътниковата си услуга по програма „Коперник“, за да оцени щетите, с което общият размер на хуманитарната помощ за Мианмар през 2025 г. надскочи 35 милиона евро.
ЕС, заедно с други международни участници, направи многобройни изявления относно Мианмар и наложи санкции на хунтата и на някои образувания, притежавани от военните. През февруари 2021 г. Съветът прие заключения, в които осъди военния преврат и призова за прекратяване на извънредното положение, възстановяване на законното правителство и незабавно освобождаване на лицата, задържани или арестувани при извършването на преврата. През април 2021 г. заместник-председателят на Комисията / върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) направи декларация относно консенсуса по пет точки, постигнат по време на срещата на лидерите на АСЕАН, проведена в Индонезия, в подкрепа на специалния пратеник на АСЕАН. Мианмар обаче публикува съобщение за медиите, в което отхвърли искането на специалния пратеник на АСЕАН за среща с Аун Сан Су Чи. През март, април и юни 2021 г. Съветът наложи санкции на лицата, отговорни за военния преврат, и разшири обхвата на санкциите, така че да включи дружества и образувания, контролирани от военните. През юли 2023 г. ЕС наложи седми кръг от санкции на физически лица и дружества, свързани с военната хунта в Мианмар.
Като една от най-слабо развитите държави, Мианмар се ползва от режима „Всичко освен оръжия“ в рамките на общата система за преференции (ОСП) на ЕС. Въпреки военния преврат, досега Комисията се въздържаше от въвеждането на търговски ограничения, подобни на тези, наложени на Камбоджа, заради последиците за населението на Мианмар и ограниченото въздействие върху военните сили. През 2024 г. Комисията отпусна над 19 милиона евро хуманитарна помощ за посрещане на най-неотложните нужди на населението, тъй като конфликтът в повечето части на Мианмар продължава. Многогодишната индикативна програма на ЕС за периода 2021—2027 г. се основава на конкретни приоритети за Мианмар: управление, принципи на правовата държава, устойчив растеж, подпомагане на разселените лица, Зеления пакт и програмата в областта на цифровите технологии. Според индекса на свобода по света за 2024 г., публикуван от организацията „Фрийдъм хаус“, Мианмар се определя като „несвободна държава“ с глобална оценка на свободата 8/100. Налице са съществени проблеми в областта на правата на човека, като например преследването на лица от общността рохингия в щата Рахин. От август 2017 г. насам около 800 000 бежанци от общността рохингия са избягали в Бангладеш, за да се спасят от преследване в Мианмар. През август 2019 г. хиляди бежанци отхвърлиха опитите на Бангладеш, Мианмар и ООН да ги репатрират по съображения, свързани със сигурността.
В своята резолюция от септември 2019 г. Парламентът осъди нарушенията на правата на човека, извършени срещу общността рохингия. През февруари 2021 г. Парламентът прие резолюция, в която категорично осъди военния преврат и нарушаването на правата на човека и призова хунтата да възстанови цивилното правителство и незабавно да освободи всички задържани лица.
През октомври 2021 г. Парламентът прие резолюция, в която осъди нарушенията на правата на човека, продължаващата дискриминация срещу етническите малцинства и използването на насилие от хунтата срещу гражданите на страната, както и военното нападение срещу медицински специалисти и съоръжения. През март 2022 г. Парламентът прие резолюция относно Мианмар, в която отново потвърди позицията си по отношение на страната. През май 2023 г. Парламентът прие резолюция относно Мианмар, и по-специално относно разпускането на демократичните политически партии, в която призовава за незабавното им възстановяване и за освобождаването на всички политически затворници.
E. Филипини
ЕС и Филипините подписаха споразумение за партньорство и сътрудничество през 2011 г., което влезе в сила през март 2018 година. Първият съвместен комитет проведе заседание в Брюксел през януари 2020 година. Бяха създадени специализирани подкомитети с оглед на издигането на двустранните отношения на по-високо равнище. Междувременно през август 2021 г. Филипините поеха ролята на координатор на АСЕАН за отношенията на диалог с ЕС до 2024 година. През 2024 г. бяха отбелязани и 60 години дипломатически отношения между ЕС и Филипините.
Четвъртото заседание на Съвместния комитет ЕС—Филипини се проведе през декември 2024 г. в Манила. Бе направен преглед на текущото двустранно, регионално и многостранно сътрудничество в рамките на СПС между ЕС и Филипините и на въпроси от регионалната сигурност, включително териториалния спор за Южнокитайско море.
През ноември 2024 г. Филипините и ЕС проведоха четвъртото заседание на подкомисията по сътрудничество за развитие в Манила, с преглед на ключови текущи програми за сътрудничество, насочени към мирния процес от Минданао, доброто управление и екологичната и цифровата икономика. През август 2024 г. ЕС стартира Програмата за партньорство за зелена икономика за Филипините в рамките на инициативата Global Gateway, насочена към подобряване на управлението на отпадъците, подкрепа за кръговата икономика, увеличаване на енергията от възобновяеми източници и повишаване на енергийната ефективност в страната.
През 2023 г. ЕС беше четвъртият по големина търговски партньор на Филипините, докато Филипините заемаха шесто място сред търговските партньори на ЕС в АСЕАН. Търговията между двете страни достигна 16,2 милиарда евро, надвишавайки стойностите отпреди пандемията, като във Филипините беше отчетен търговски излишък в размер на 1,45 милиарда евро. ЕС продължава да инвестира значително в страната. Преките чуждестранни инвестиции възлязоха на общо 14 милиарда евро през 2022 г., което нареди ЕС сред трите най-големи чуждестранни инвеститори във Филипините.
Преговорите по ССТ между ЕС и Филипините започнаха през декември 2015 г. През март 2024 г. ЕС и Филипините се споразумяха да възобновят преговорите за ССТ. В основата на тези преговори са търговските аспекти на обществените поръчки, интелектуалната собственост, конкуренцията и устойчивостта. През май 2016 г. Родриго Дутерте спечели президентските избори и прие спорни мерки срещу трафика на наркотици, а заповедта му за „стреляне на месо“ доведе до нарушения на правата на човека. Дутерте промени посоката на външната политика на Филипините, като изгради нов съюз с Русия и Китай въпреки споровете относно Южнокитайско море. Филипините са сред ищците от АСЕАН в този спор. През май 2022 г. се проведоха нови президентски избори, които бяха спечелени от Фердинанд „Бонгбонг“ Маркос като президент и Сара Дутерте — дъщеря на досегашния ръководител, като вицепрезидент. За разлика от предшественика си, Маркос възнамерява да постигне по-добре балансирана дипломация между Пекин и Вашингтон.
През март 2025 г. бившият президент Родриго Дутерте беше предаден на Международния наказателен съд, след като беше арестуван по обвинения в престъпления срещу човечеството във връзка с извънсъдебните екзекуции по време на войната срещу наркотиците от 2011 г. до 2019 г. След арестуването му избухнаха протести, организирани от съюзници на Дутерте, с твърдения за нарушения на суверенитета и предателство от страна на президента Маркос.
По искане на филипинското правителство ЕС изпрати мисия за наблюдение на средносрочните избори в страната през май 2025 г. Изборите се очертават като надпревара за надмощие между семействата Дутерте и Маркос след краха на тяхното политическо партньорство.
През февруари 2022 г. Парламентът прие резолюция, в която категорично осъди хилядите извънсъдебни екзекуции и други сериозни нарушения на правата на човека, свързани с т.нар. война срещу наркотиците, обявена от президента Родриго Дутерте. През февруари 2022 г. парламентаристите от АСЕАН по правата на човека също призоваха за незабавното и безусловно освобождаване на Лейла де Лима, филипинска сенаторка, която е сред най-категоричните критици на бившия президент Дутерте.
F. Виетнам
Отношенията между ЕС и Виетнам се основават на Споразумението за партньорство и сътрудничество, прието през 2016 година.
През юни 2019 г. ЕС и Виетнам подписаха Споразумение за свободна търговия между ЕС и Виетнам, както и Споразумение за защита на инвестициите. Парламентът даде одобрението си за двете споразумения през февруари 2020 г., а ССТ влезе в сила през август 2020 г. ССТ включва незабавното премахване на 65 % от митата върху износа на ЕС за Виетнам и 71 % от тези мита върху вноса от Виетнам. Изпълнението на ССТ се следи от комисията по международна търговия на Европейския парламент. През декември 2024 г. бе отчетено, че двустранната търговия между ЕС и Виетнам се е увеличила с 36 % след ратифицирането на ССТ. ЕС утвърди позицията си като един от най-големите търговски партньори и инвеститори на Виетнам, а Виетнам се превърна в основен търговски партньор на ЕС в Югоизточна Азия.
През 2023 г. Виетнам се нареди на 17-о място сред държавите — партньори на ЕС в областта на търговията със стоки, и беше най-големият търговски партньор на ЕС в АСЕАН. Общата стойност на търговията между двете страни възлезе на 64,2 милиарда евро. ЕС е сред най-големите чуждестранни инвеститори във Виетнам, особено в промишления и производствения сектор.
През октомври 2019 г. ЕС и Виетнам подписаха рамково споразумение за участие с цел да се установи правно основание за участието на Виетнам в операции на ЕС за управление на кризи. Многогодишната индикативна програма на ЕС за периода 2021—2027 г. за Виетнам обхваща въпроси от решаващо значение и ключови области за страната. През октомври 2024 г. Виетнам и ЕС проведоха петото си заседание на Съвместния комитет в Ханой, като изтъкнаха нарастващите си двустранни връзки в рамките на СПС и постигнаха съгласие за задълбочаване на сътрудничеството в областта на енергийния преход, свързаността, цифровата трансформация и образованието. По отношение на изменението на климата и устойчивото развитие ЕС подкрепя ангажимента на Виетнам за постигане на нулеви нетни емисии до 2050 г. чрез Партньорството за справедлив енергиен преход.
Виетнам представлява един от най-успешните примери за преход от провалила се комунистическа икономическа система към отворена и пазарно ориентирана икономика. Това е една от най-бързо развиващите се държави в АСЕАН. Цялостното положение с правата на човека във Виетнам се влошава, репресиите срещу несъгласието се засилват, а броят на арестите за „антидържавни“ дейности се увеличава. Виетнам е еднопартийна комунистическата държава без политическа свобода. През май 2021 г. страната проведе парламентарни избори за 15-о Народно събрание и за местни Народни съвети. Виетнамската комунистическа партия спечели изборите, като поддържаше пълен контрол върху медиите и изборния процес, при липсата на независима агенция, която да наблюдава изборите. През 2024 г. Виетнам се нареди на 174-то място от 180 държави в световния индекс за свобода на печата. Според индекса за възприятие на корупцията за 2024 г. Виетнам е класиран на 88-мо място от общо 180 държави; кампанията му за борба с корупцията е белязана от последователното ограничаване на критичните гласове. На 21 януари 2021 г. Парламентът прие резолюция относно Виетнам, в която се призовава за незабавното и безусловно освобождаване на всички защитници на правата на човека и журналисти.
G. Тайланд
ЕС и Тайланд приключиха преговорите за споразумение за партньорство и сътрудничество през март 2013 г., но процедурата беше спряна след военния преврат през 2014 година. Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Тайланд беше подписано през декември 2022 г. в Брюксел. То има за цел да засили политическия диалог и сътрудничеството в редица области на политиката, като например околната среда, енергетиката, свързаността, изменението на климата, транспорта, науката и технологиите, търговията, заетостта и социалните въпроси, правата на човека, образованието, селското стопанство, неразпространението на оръжия, борбата с тероризма, борбата с корупцията и организираната престъпност, както и миграцията и културата. СПС беше одобрено от тайландския парламент през август 2024 г. Очаква се то да стимулира търговията и инвестициите, по-специално чрез ускоряване на преговорите за ССТ между Тайланд и ЕС.
Механизмът за сътрудничество между ЕС и Тайланд за периода 2021—2027 г. ще подкрепя усилията на Тайланд в областта на устойчивото развитие, действията в областта на околната среда и климата, търговията, образованието, научните изследвания и иновациите. Това съответства на стратегията на ЕС за сътрудничество в Индийско-Тихоокеанския регион и стратегията Global Gateway, като се подчертава ангажиментът на ЕС за участие в региона.
През 2023 г. общата стойност на търговията със стоки между ЕС и Тайланд възлезе на 40,2 милиарда евро. ЕС е четвъртият по големина търговски партньор на Тайланд, като представлява 7,1 % от общата му търговия, а Тайланд е 28-ият по големина търговски партньор на ЕС с двустранен търговски излишък в размер на 10 милиарда евро. Тайланд е главен център за европейски инвестиции в рамките на АСЕАН, с изходящи запаси в размер на 29,2 милиарда евро. ЕС е третият по големина инвеститор в Тайланд, непосредствено след Япония и Китай.
През март 2023 г. ЕС и Тайланд се споразумяха да подновят преговорите за амбициозно, модерно и балансирано ССТ, в основата на което стои устойчивостта. Четвъртият кръг от преговори за ССТ между ЕС и Тайланд се проведе в Банкок през ноември 2024 г., с постигнат напредък по отношение на добрите регулаторни практики, прозрачността, техническите пречки пред търговията, митниците, държавните предприятия и устойчивото развитие. Преговорите за ССТ между ЕС и Тайланд понастоящем навлизат във фазата на ангажиментите за достъп до пазара, като целта е преговорите да приключат до края на 2025 г.
От 2014 г. насам военните потискат опозицията чрез поддържане на военно положение. Има доклади за нарушения на правата на човека. Партията, подкрепяща армията, спечели изборите през 2019 г. на фона на твърдения за манипулиране. Въпреки официалния край на управлението на хунтата през юли 2019 г., военните все още оказват влияние върху правителството. Протестите срещу военното правителство в Тайланд включваха и искания за реформа на тайландската монархия. През февруари 2020 г. първата вълна от протести беше предизвикана от решението на Конституционния съд да разпусне „Бъдеще напред“ — опозиционна партия, популярна сред младите хора.
Тайланд проведе общи избори през май 2023 година. Реформистката партия „Напред“ спечели най-много места, но след преговори тя беше изключена от правителството. Мнозинството консервативни законодатели попречиха на тогавашния партиен лидер Пита Лимяроенрат да стане министър-председател. Министър-председател стана Срета Тависин от партията „Пуеа Таи“, който ръководи управляваща коалиция заедно с партиите, подкрепяни от военните — предишни противници на „Пуеа Таи“. След като Конституционният съд отстрани от длъжност Срета Тависин през август 2024 г., длъжността зае Петонгтарн Шинаватра (от партията „Пуеа Таи“), дъщеря на бившия министър-председател Таксин Шинаватра. През март 2025 г. министър-председателят Шинаватра спечели повдигнат срещу нея вот на недоверие в парламента, като 319 от общо 488 законодатели я подкрепиха. Резултатът от гласуването засили стабилността на нейната 11-партийна коалиция и намали шансовете за политически сътресения в Тайланд в близко бъдеще. През януари 2020 г. в Куала Лумпур Тайланд официално постави началото на мирен процес в отношенията с бунтовническите групи в южните провинции с преобладаващо мюсюлманско население. Преговорите се провеждаха с посредничеството на Малайзия. Въпреки обявеното през април 2020 г. прекратяване на огъня, през 2021 г. и 2022 г. бяха извършени бомбени нападения.
Европейският парламент прие няколко резолюции относно Тайланд, и по-специално — относно правата на човека, работниците мигранти и трудовите права в страната. През септември 2021 г. тайландският парламент даде първоначалното си одобрение за закон за предотвратяване и премахване на изтезанията и насилственото изчезване,след като въвеждането на такъв закон бе бавено 14 години, още от подписването от Тайланд през 2007 г. на Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
През юни 2023 г. Парламентът прие резолюция, с която даде одобрението си за подписването на СПС между ЕС и Тайланд. Парламентът също така призова за безвизов режим.
Парламентът прие през март 2025 г. резолюция относно демокрацията и правата на човека в Тайланд, и по-специално във връзка със закона за обида на монарха и депортирането на уйгурски бежанци в Китай. Също така Парламентът призова Комисията да използва преговорите по ССТ, за да окаже върху Тайланд натиск да реформира репресивните закони, по-специално закона за обида на монарха, да освободи политическите затворници, да спре депортирането на уйгурски бежанци и да ратифицира всички основни конвенции на Международната организация на труда.
13-ото междупарламентарно заседание ЕС—Тайланд се проведе в Банкок през февруари 2025 г.
H. Камбоджа
Отношенията между ЕС и Камбоджа датират от подписването на Споразумението за сътрудничество през 1997 година. През април 2024 г. в Брюксел се проведе 12-ото заседание на Съвместния комитет Камбоджа—ЕС с цел укрепване на сътрудничеството в областта на устойчивостта, растежа и цифровизацията.
Многогодишната индикативна програма на ЕС за Камбоджа за периода 2021—2027 г. предоставя помощ в размер на около 500 милиона евро за Камбоджа, за да се помогне на страната да стимулира икономическото си развитие, екоинициативи и възможности за заетост. ЕС задели 155 милиона евро за периода 2021—2024 г. за укрепване на интеграцията на Камбоджа в АСЕАН.
През февруари 2020 г. Комисията реши да оттегли част от тарифните преференции, предоставени на Камбоджа в рамките на търговската схема „Всичко освен оръжие“, поради сериозни и системни нарушения на правата на човека. Мерките засягат предимно облекло и обувки, възлизащи на около една пета или 1 милиард евро от годишния износ на Камбоджа за ЕС. Безмитният и освободен от квоти достъп на Камбоджа до пазара на ЕС в рамките на схемата ВОО отново влезе в сила през август 2020 г. въпреки сериозните опасения за правата на човека. През 2023 г. двустранната търговия със стоки между ЕС и Камбоджа достигна стойност от 3,6 милиарда евро. ЕС е на четвърто място сред най-значимите търговски партньори на Камбоджа с дял от 8 % от общата търговия на страната. Приблизително 14 % от износа на Камбоджа е бил изпратен за ЕС, а само 2,9 % от нейния внос е от ЕС. Годините на гражданска война доведоха до обедняване на Камбоджа. След като прие конституцията си през 1993 г., страната премина към многопартийна демокрация. При все това управляващата Камбоджанска народна партия (CPP), ръководена от Хун Сен, спечели изборите през 2018 г. на фона на твърдения за измами. Основната опозиционна партия — Партията за национално спасение на Камбоджа, беше разпусната през 2017 г., а нейните лидери Кем Соха и Сам Ренси бяха подложени на съдебно преследване, като през 2021 г. Ренси беше осъден задочно на 25 години лишаване от свобода.
През юли 2023 г. в Камбоджа бяха проведени общи избори за Национално събрание. Управляващата Камбоджанска народна партия, свързана с дългогодишния автократ Хун Сен, спечели 120 от общо 125 места в Народното събрание. Единствената значима опозиция, партията „Candlelight“, беше отстранена от участие. Победата на Камбоджанската народна партия позволи на министър-председателя Хун Сен да обяви оттеглянето си и да предаде властта на сина си Хун Манет, който стана министър-председател през август 2023 година.
През септември 2017 г. Европейският парламент прие резолюция, в която призова правителството на Камбоджа да прекрати политически мотивираното наказателно преследване на Кем Соха. През септември 2018 г. Парламентът прие втора резолюция,в която призова за оттегляне на всички обвинения срещу Кем Соха.
От 2017 г. насам Парламентът прие няколко резолюции, в които призова правителството на Камбоджа да прекрати политически мотивираното наказателно преследване на Кем Соха и Сам Ренси. През май 2022 г. той прие резолюция относно продължаващите репресии срещу политическата опозиция в Камбоджа. През март 2023 г. Парламентът прие резолюция, озаглавена „Камбоджа: случаят на опозиционния лидер Кем Соха“, в която се призовава за незабавното и безусловно освобождаване на Кем Соха и на всички опозиционни служители и активисти, осъдени или задържани по политически мотивирани обвинения.
През ноември 2024 г. Парламентът прие резолюция относно свиващото се пространство за гражданското общество в Камбоджа, и по-специално случая с организацията за трудови права „ЦЕНТРАЛ“.
I. Сингапур
ЕС и Сингапур развиват тясно сътрудничество в сферата на стопанската дейност, науката и технологиите. През февруари 2019 г. ЕС и Сингапур ратифицираха три „споразумения от ново поколение“: СПС между ЕС и Сингапур, ССТ между ЕС и Сингапур и Споразумението за защита на инвестициите между ЕС и Сингапур. ССТ със Сингапур влезе в сила през ноември 2019 г. Посочените споразумения са съставени с цел да се стимулират политическите, икономическите и търговските връзки и ще намалят в значителна степен митата. Премахват се техническите и нетарифните бариери пред търговията със стоки в редица сектори.
През януари 2024 г. първият диалог между ЕС и Сингапур относно Global Gateway събра различни заинтересовани страни с цел да се обсъдят начини за улесняване на екологосъобразните и устойчивите инвестиции в Югоизточна Азия.
През 2023 г. Сингапур се нареди на 20-о място сред партньорите на ЕС в областта на търговията със стоки, като последната възлезе на 52,6 милиарда евро. Освен това Сингапур остава основна дестинация за европейските инвестиции в Азия и е вторият по големина азиатски инвеститор в ЕС. През юли 2024 г. ЕС и Сингапур приключиха преговорите за историческо споразумение за цифрова търговия, което бележи първото по рода си споразумение на ЕС от този вид, насочено към установяване на световни стандарти за цифрова търговия и трансгранични потоци от данни. Двете страни се споразумяха да разработят проекти за подобряване на разбирането на стандартите за цифровата икономика и тяхното въздействие върху финансовия сектор.
Общите избори в Сингапур през 2020 г. доведоха до това, че управляващата Народна партия за действие спечели 83 от общо 93 места, а Работническата партия — рекорден брой от 10 места. Министър-председателят Ли Сян Лун възнамеряваше да се оттегли, преди да навърши 70 години през 2022 г., но избраният от него наследник — Хен Суи Кет, се оттегли преди това, през 2021 година. Впоследствие Лорънс Уонг оглави Народната партия за действие и стана министър-председател през май 2024 г.
През септември 2023 г. Сингапур проведе първите оспорвани президентски избори от 12 години насам. За девети държавен глава на страната бе избран Тарман Шанмугаратнам. Парламентът призова за премахване на смъртното наказание в Сингапур и подкрепя работата на гражданското общество. През октомври 2021 г. парламентът на Сингапур прие Закона за външната намеса (контрамерки) с цел справяне с чуждестранната намеса във вътрешната политика.
J. Бруней Даруссалам
Държавата се управлява от султана на Бруней, Хасанал Болкиах, като престолонаследникът — принц Ал-Мухтади Болкиах, поема все повече отговорности. Не се извършва политическа либерализация. Султанът запазва поста на министър-председател, наред с портфейлите на отбраната, външните работи и финансите и икономиката. През април 2019 г. наказателният кодекс беше реформиран с цел да бъде включен подход, основаващ се на шериата, с налагане на нови форми на наказание, които включват смърт чрез убиване с камъни за хомосексуални отношения и за прелюбодеяние и отрязване на крайници за кражба. След възмутената реакция на международната общност Бруней удължи срока на мораториума върху смъртното наказание. Султанът на Бруней обяви предсрочно разместване на министри през юни 2022 година.
За първи път за министър (по въпросите на образованието) беше назначена жена. ЕС активно укрепва отношенията си с Бруней, но между двете страни няма рамково споразумение. В процес на договаряне е споразумение за партньорство и сътрудничество (СПС) между ЕС и Бруней, което ще обхване редица политически и икономически области. Търговията между ЕС и Бруней е главно с машини, моторни превозни средства и химикали.
Отношенията между ЕС и Бруней се уреждат основно чрез АСЕАН, чието председателство Бруней пое през 2021 г. под надслов „Грижим се, подготвяме, просперираме“. През август 2021 г. заместник-министърът на външните работи на Бруней, Ериван Юсоф, беше назначен за специален пратеник на АСЕАН в Мианмар със задачата да посредничи в отношенията с хунтата на Мианмар.
Обезпокоен от съществуващите търговски ограничения, ЕС настойчиво приканва Бруней да подобри улесняването на търговията, да засили подкрепата за малките и средните предприятия и да продължи ангажиментите си в областта на климата. През февруари 2023 г. бе създаден Инструментът за партньорство между ЕС и Бруней Даруссалам. В рамките му бе проведен семинар по въпросите на изменението на климата на тема „Изграждане на регионален капацитет за адаптиране към изменението на климата и смекчаване на последиците от него“. През ноември 2024 г. ЕС призна усилията на Бруней да диверсифицира икономиката си, но призна продължаващата зависимост на страната от нефт и газ.
Напрежението между Китай и останалите държави от Югоизточна Азия, които са страни по спора за Южнокитайско море, се увеличи през 2022 година. Въпреки че дотогава Бруней пазеше мълчание, през юли 2022 г. страната направи първото в историята си едностранно изявление относно Южнокитайско море, като държава с конкуриращи се претенции. Политиката на Бруней обаче избягва конфронтационен подход спрямо Китай по отношение на спора за Южнокитайско море, от страх да не се навреди на двустранните икономически връзки. В съвместно изявление от февруари 2025 г. Китай и Бруней потвърдиха отново силните си дипломатически отношения и отдаденост за укрепване на стратегическото си партньорство за сътрудничество и инициативата „Един пояс, един път“. Бруней отново заяви своя ангажимент към политиката за единен Китай. През април 2019 г. Парламентът прие резолюция, в която категорично осъди влизането в сила на Наказателния кодекс, основаващ се на шериата. Той отново осъди смъртното наказание и подчерта, че разпоредбите на Наказателния кодекс, основаващ се на шериата, нарушават задълженията на Бруней съгласно международното законодателство в областта на правата на човека.
K. Лаос
Отношенията между ЕС и Лаос се основават на Споразумението за сътрудничество, сключено през 1997 година. Лаос е напът да излезе от групата на най-слабо развитите държави до 2026 г., а деветият национален план за социално-икономическо развитие за периода 2021—2025 г. е в съответствие с Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие, насочена към насърчаване на устойчив, екологосъобразен и приобщаващ растеж.
През октомври 2024 г., по време на двустранна среща между министър-председателя на Лаос, Сонексай Сипхандон, и тогавашния председател на Европейския съвет, Шарл Мишел, ЕС се ангажира да подкрепя социално-икономическото развитие на Лаос, особено в области като интеграцията, свързаността, търговията, инвестициите и екологосъобразния растеж. Подкрепата на ЕС за Лаос се увеличи значително, като стратегията „Екип Европа“ в НДР Лаос за периода 2021—2025 г. отпусна 550 милиона евро чрез Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИССРМС — Глобална Европа). Приносът на ЕС към тази стратегия възлиза на 98 милиона евро под формата на безвъзмездни средства.
Партньорството между ЕС и Лаос напредна значително през март 2024 г. с посещението на комисаря по въпросите на международните партньорства Юта Урпилайнен. Бе засилено сътрудничеството в областта на търговията и развитието чрез въвеждането на програмата TICAF — инициатива в размер на 102 милиона щатски долара, насочена към укрепване на устойчивото селско стопанство, горско стопанство и инфраструктура. ЕС се застъпва за цифрово образование за укрепване на водещата платформа за електронно обучение в Лаос.
Въпреки икономическите реформи, страната все още е бедна и зависима от международната помощ. Като една от най-слабо развитите държави, Лаос се ползва от търговския режим на ЕС „Всичко освен оръжия“. През 2023 г. търговията между ЕС и Лаос възлезе на 550 милиона евро, което позиционира ЕС като четвърти по големина търговски партньор на Лаос след Тайланд, Китай и Виетнам и представлява 3 % от общата търговия на Лаос.
Лаос е еднопартийна държава. Лаоската народна революционна партия, която управлява от края на гражданската война през 1975 г. насам, се е укрепила здраво на власт и не позволява образуването на опозиция, която да оспори нейното управление. През февруари 2021 г. Лаос проведе парламентарни избори за деветото си Народно събрание. То разполага с общо 164 места, 158 от които бяха спечелени от управляващата Лаоска народна революционна партия, а останалите шест места — от независими кандидати. През март 2021 г., по време на откриването на Народното събрание, Лаос избра за нов президент Тонглун Сисулит — генералния секретар на управляващата партия, който преди това беше министър-председател (от април 2016 г.).
Лаос задълбочава своите отношения с Китай и АСЕАН, като се стреми да привлече по-големи инвестиции. Икономическите реформи доведоха до устойчив икономически растеж — над 7 % от 2014 г. насам.
Парламентът отдава особено значение на положението с правата на човека, например тежкото положение на хората, разселени вследствие строителството на огромни язовири по поречието на Меконг. В началото на декември 2021 г., като част от инициативата „Един пояс, един път“ беше открита нова 414-километрова железопътна линия, свързваща Китай със столицата Виентян, която струваше почти една трета от годишния БВП на Лаос.
На Конференцията на Международната организация на труда (МОТ) в Женева ЕС призова Лаос да предприеме мерки за справяне с проблема със сексуалната експлоатация на деца. През юли 2022 г. ЕС изрази загриженост от липсата на напредък по справянето с дългогодишните нарушения на правата на човека в Лаос и настойчиво прикани властите да спазват задълженията на страната в областта на правата на човека съгласно Международната федерация за правата на човека (FIDH) и членуващата в нея организация „Движение Лао“. Двете организации публикуваха информационен документ, съдържащ обобщение на развитието в областта на правата на човека в Лаос. Последният до момента диалог по правата на човека между ЕС и Лаос се състоя през юли 2024 г.
Парламентът отново призова правителството на Лаос да сложи край на тормоза, произволните арести и задържането на защитници на правата на човека, независими журналисти и социални активисти, както и да зачита правата на свобода на изразяване и на сдружаване и правата на малцинствата, като припомни на Лаос международните задължения съгласно договорите в областта на правата на човека, които държавата е ратифицирала.
L. Малайзия
Като кулминация на преговорите, започнали през 2015 г., през декември 2022 г. ЕС и Малайзия подписаха СПС по време на срещата на високо равнище между ЕС и АСЕАН в Брюксел. СПС предоставя всеобхватна рамка, която има за цел да засили двустранното сътрудничество, особено в областта на търговията и инвестициите, финансите и енергетиката.
Преговорите относно ССТ между ЕС и Малайзия бяха временно преустановени през април 2012 г. по искане на Малайзия, след като бяха проведени седем кръга. През март 2017 г. ЕС и Малайзия обсъдиха въвеждането на нови разпоредби и постигнаха принципно съгласие по тях. Понастоящем текат преговори по две споразумения — ССТ и споразумение за доброволно партньорство във връзка с прилагането на законодателството в областта на горите, управлението и търговията. През януари 2025 г. Малайзия и ЕС обявиха възобновяването на преговорите за ССТ по време на работно посещение на министър-председателя на Малайзия в Брюксел. Подновените преговори имат за цел да разгледат различни аспекти на търговията, включително клаузите за устойчивост и политиките за възлагане на обществени поръчки.
Развиващата се икономика на Малайзия предлага на ЕС привлекателни възможности за търговия. Търговията между ЕС и Малайзия се разширява, като от 2010 г. насам е нараснала с над 50 %. ЕС е на четвърто място сред най-значимите търговски партньори на Малайзия (след Китай, Сингапур и САЩ) с дял от 9,5 % от общата търговия със стоки на страната за 2023 г. Двустранната търговия със стоки възлезе на 44,7 милиарда евро през 2023 г. Вносът на стоки от Малайзия в ЕС възлиза на 29,1 милиарда евро, докато износът на стоки от ЕС достигна 15,6 милиарда евро през 2023 г. Търговията с услуги възлезе на около 11 милиарда евро през 2022 г.
През април 2023 г. ЕС поднови антидъмпинговите мерки по отношение на съединителните елементи от неръждаема стомана от Китай и Тайван за още пет години, като включи в обхвата на мерките и Малайзия, тъй като малайзийските дружества внасят от Китай основните части, необходими за производството на съединителни елементи от неръждаема стомана.
ЕС планира постепенно да премахне използването на палмово масло в транспортните горива съгласно своята Директива за енергията от възобновяеми източници, което доведе до жалби от Индонезия и Малайзия до СТО. През 2021 г. Малайзия беше добавена в сивия данъчен списък на ЕС, което допълнително усложни търговските отношения. Макар палмовото масло да е ключов проблем в преговорите за ССТ между ЕС и Малайзия, то представлява по-малко от 5 % от вноса в ЕС от Малайзия. При все това недостигът на годно за консумация масло в световен мащаб, причинен от войната в Украйна, може да увеличи пазарния дял на палмово масло от Малайзия в ЕС. През март 2024 г. ЕС спечели победа в СТО — арбитражна група отхвърли жалбата на Малайзия срещу решението на ЕС, съгласно което биодизелът, произведен от палмово масло, следва да престане да се счита за възобновяемо биогориво.
През юни 2022 г. малайзийското правителство заяви, че ще премахне системното смъртно наказание за някои престъпления. Това е стъпка напред и е решение, което може да служи за пример в региона. ЕС насърчи властите в страната да предприемат конкретни стъпки за бързото превръщане на изявлението в закон. През ноември 2022 г. в Малайзия се проведоха общи избори, които бяха спечелени от коалицията, ръководена от лидера на опозицията Ануар Ибрахим, последвани от коалиция, включваща ислямистката партия в страната. През януари 2024 г. султан Ибрахим положи клетва като крал на Малайзия за мандат от пет години според системата на ротационна монархия в Малайзия. Той е султанът на малайзийския щат Джохор.
В своите резолюции Парламентът осъжда смъртното наказание, незачитането на правата на ЛГБТИКА+ и заглушаването на общественото недоволство, както и липсата на възможности за мирно изразяване на мнение, например в обществен дебат.
През юни 2023 г. Парламентът прие резолюция относно СПС между ЕС и Малайзия, придружаваща неговото одобрение за СПС, в която се заявява, че споразумението осигурява солидна правна рамка за насърчаване на демокрацията и правата на човека.
Малайзия председателства АСЕАН и AIPA за 2025 г.
Jorge Soutullo / Samuel Cantell