Законодателни правомощия 

Как работи законодателният процес

Европейският парламент играе ключова роля в процеса на вземане на решения в ЕС като една от двете съзаконодателни институции наред със Съвета.

Голямото мнозинство от законодателните актове на европейско ниво се приемат съвместно от Европейския парламент и Съвета въз основа на предложение от Европейската комисия. Процедурата е известна като обикновена законодателна процедура или съвместно вземане на решения.

В някои случаи европейските договори предвиждат използването на специални законодателни процедури като процедури на консултация или одобрение, при които Парламентът има по-малка роля, отколкото при обикновената законодателна процедура.

Работата на Парламента по даден законодателен текст започва, когато той получи предложение от Европейската комисия - това е институцията, която дава начало на процедурата. Предложението се насочва за разглеждане от парламентарна комисия, а на член на Европейския парламент се възлага да подготви проект на доклад. Този депутат е наричан докладчик. Когато законодателството касае широки теми, могат да бъдат определени съдокладчици от различни комисии.

След дебати между представителите на политическите групи и консултации в търсене на компромис парламентарната комисия гласува по проекта за доклад и често приема изменения по него. Приетият от комисията текст се разглежда и приема на пленарно заседание, с което Парламентът приема своята позиция.

Обикновената законодателна процедура 

Обикновена законодателна процедура

  1. Предложение на Комисията

    Европейската комисия представя законодателно предложение на Европейския парламент

    Субекти, които имат право на инициатива
    • Европейска инвестиционна банка
    • Европейска централна банка
    • Европейски парламент
    • Гражданска инициатива
    • Една четвърт от държавите членки

    Подробна информация

  2. Първо четене в Парламента

    При първото четене Европейският парламент разглежда предложението на Комисията и може да го приеме, без да внася промени, или да го измени.

    Подробна информация

  3. Първо четене в Съвета

    На първото четене Съветът може да реши да приеме позицията на Парламента и в такъв случай законодателният акт се счита за приет или Съветът може да измени позицията на Парламента и да върне предложението в Парламента за второ четене.

    Подробна информация

    Възможни резултати:

    •  
      Приемане:

      Законодателното предложение е прието.

      Голямото мнозинство от предложенията се одобряват на този етап.

    •  

      Законодателното предложение преминава към следващ етап

  4. Второ четене в Парламента

    Парламентът разглежда позицията на Съвета и я одобрява, като в такъв случай актът се приема, или я отхвърля, което означава, че актът отпада и цялата процедура приключва, или предлага изменения и връща предложението в Съвета за второ четене.

    Подробна информация

    Възможни резултати:

  5. Second reading in Council

    Съветът разглежда позицията на Парламента на второ четене и или одобрява всички изменения на Парламента, което означава, че актът е приет, или не одобрява всички изменения, което води до свикването на помирителния комитет.

    Подробна информация

    Възможни резултати:

  6. Помирителна процедура

    Помирителният комитет, който се състои от членове на ЕП и от равен брой представители на Съвета, се опитва да постигне споразумение по общ проект. Ако този опит е неуспешен, законодателният акт отпада и процедурата приключва. Ако се постигне споразумение по общия проект, той се изпраща на Европейския парламент и на Съвета за трето четене.

    Подробна информация

    Възможни резултати:

  7. Трето четене в Парламента и Съвета

    • Трето четене в Парламента:

      Европейският парламент разглежда общия проект и гласува по него на пленарно заседание. Той не може да променя формулировката на общия проект. Ако той отхвърли общия проект или не се произнесе по него, актът не се приема и процедурата приключва. Ако общият проект бъде одобрен от Парламента и Съвета, актът се счита за приет.

    • Трето четене в Съвета:

      Съветът разглежда общия проект. Той не може да променя формулировките. Ако той отхвърли или не предприеме действия по него, актът отпада и процедурата приключва. Ако той одобри проекта и Парламентът направи същото, актът е приет.

    Подробна информация

    Възможни резултати:

Възможни резултати

  • Законодателното предложение е прието

    След като Европейският парламент и Съветът са одобрили окончателния проект на законодателно предложение, той се подписва съвместно от председателите и генералните секретари на двете институции. След подписването им текстовете се публикуват в Официален вестник и стават официални.

    • Регламентите имат пряко обвързващо действие в целия ЕС, считано от посочената в Официален вестник дата.

    • Директивите определят крайни резултати, които да бъдат постигнати във всяка държава членка, но оставят на националните правителства да решат как да адаптират своите закони, за да постигнат тези цели. Във всяка директива се определя датата, до която националните закони трябва да бъдат адаптирани.

    • Решенията се прилагат в конкретни случаи и включват специфични органи или лица и са изцяло обвързващи.

  • Законодателното предложение не е прието

    Ако законодателно предложение бъде отхвърлено на който и да било етап от процедурата или, ако Парламентът и Съветът не могат да постигнат компромис, предложението не се приема и процедурата приключва. Нова процедура може да започне единствено с ново предложение от Комисията.

Обикновената законодателна процедура дава същите законодателни правомощия на Европейския парламент и Съвета в множество области (например, икономическа политика, имиграция, енергетика, транспорт, опазване на околната среда и защита на потребителите).

Процедурата е въведена под името „съвместно вземане на решения“ с Договора от Маастрихт (от 1992 г.), а след това нейното приложение е разширено и направено по-ефикасно с Договора от Амстердам (от 1997 г.)

Договорът от Лисабон (от 2009 г.) променя името на обикновената законодателна процедура и я превръща в основния начин на вземане на решения на ниво ЕС.

Съгласно обикновената законодателна процедура един законодателен текст може да премине до три четения в Парламента и влиза в сила само ако Парламентът и Съветът достигнат съгласие по окончателния текст.

На практика тази процедура гарантира, че депутатите в Европейския парламент като пряко избрани представители на европейските граждани имат властта да определят правилата на ЕС и да насочват европейските политики в съгласие с очакванията на своите избиратели.

Специални законодателни процедури

Договорът от Рим от 1957 г. дава на Европейския парламент консултативна роля в законодателния процес – Комисията е предлагала, а Съветът е приемал законодателството.

Въвеждането на съвместното вземане на решения и постепенното разширяване на правомощията на Парламента с всяка следваща промяна на договорите са довели до това, че някои широко използвани законодателни процедури, сега се прилагат само в ограничени случаи.

Процедура на консултация

Съгласно тази процедура Европейският парламент може да одобри или да отхвърли законодателно предложение или да приеме изменения по него.

Съветът не е правно обвързан да се съобрази със становището на Парламента, но в съответствие с решения на Съда на Европейския съюз не може да вземе решение, преди да получи позицията на Парламента.

Процедурата сега се прилага в законодателни области като изключения в областта на вътрешния пазар и в решения относно защитата на конкуренцията.

Процедура на одобрение

В някои случаи Договорът за Европейския съюз и Договорът за функциониране на Европейския съюз предвиждат, че Европейският парламент трябва да даде одобрението си, за да бъде приключена дадена процедура.

Това означава, че Парламентът може да одобри или да отхвърли предложен акт, но не може да го измени. Ако Парламентът не даде одобрението си, актът не може да бъде приет от Съвета.

Одобрението на Парламента е нужно например при приемането на законодателство за борба срещу дискриминацията.

Същото важи и когато Съветът приема мерки в области, в които на ЕС не са изрично предоставени правомощия, но мерките са нужни за постигане на целите, формулирани в европейските договори. Тази клауза осигурява определена гъвкавост при вземането на решения на ниво ЕС и е залегнала в член 352 на Договора за функционирането на Европейския съюз.

Процедурата за одобрение, по-рано наричана и процедура за даване на съгласие, се прилага и в някои незаконодателни области. Одобрението на Парламента е нужно, за да влязат в сила международни договори, сключени от ЕС, или споразумения за присъединяване или оттегляне на страна от ЕС.

Освен това Парламентът трябва да даде одобрението си за решения на Съвета по член 7 от Договора за Европейския съюз, по който може да се определи, че дадена страна в ЕС рискува да направи сериозно нарушение на европейските ценности или че е направила сериозно и трайно нарушение на ценностите на ЕС.

Изпълнителни и делегирани актове

Когато Европейският парламент и Съветът одобрят законодателен акт, те могат да предоставят на Комисията правомощия да приеме незаконодателни актове, свързани с този законодателен акт.

Съществуват два типа незаконодателни актове:

  • изпълнителни актове - с тях Комисията цели да създаде условия за еднаквото прилагане на законодателния акт във всички страни от ЕС;
  • делегирани актове - с тях Комисията допълва или изменя някои неосновни аспекти на законодателния акт.

Изпълнителни актове

Изпълнителните актове на Европейската комисия се представят на комисиите от експерти от страните в ЕС, а Парламентът се уведомява за процедурата и запазва правото си на надзор.

По предложение на съответната парламентарна комисия Парламентът може да възрази срещу изпълнителния акт, като заяви, че проектът надхвърля правомощията, заложени в законодателния акт, или не съответства на други аспекти на европейското право.

Парламентът може да поиска от Комисията да оттегли или да измени акта си, или да направи ново предложение в съгласие със съответната законодателна процедура.

Делегирани актове

Делегираните актове обичайно се използват, когато някои елементи на законодателния акт трябва да бъдат редовно адаптирани, за да бъде отчетен напредъкът в научно-технологичната област. На практика Парламентът и Съветът делегират част от правомощията си като съзаконодатели, за да могат да се вземат решения бързи и ефективно.

В съгласие с клаузите на законодателния акт Парламентът или Съветът могат да решат да възразят срещу даден делегиран акт в рамките на определен срок (обикновено два месеца), след като получат уведомление за него. Ако това се случи, делегираният акт не може да влезе в сила.

Европейският парламент или Съветът също така могат да решат да оттеглят правото на Комисията да приема делегиран акт по определен въпрос.

Може ли Европейският парламент да инициира законодателство?

Европейската комисия е упълномощена да прави по-голямата част от законодателните предложения на ниво ЕС.

Член 225 на Договора за функционирането на Европейския съюз обаче дава на Парламента правото да покани Комисията да направи законодателно предложение по конкретен въпрос.

Съгласно споразумение, постигнато между Парламента и Комисията, Комисията е поела ангажимент да даде отговор на такова искане в рамките на три месеца. Ако Комисията реши да не предлага законодателство по искане на Парламента, тя трябва да обоснове своето решение.

В рамките на Парламента предложение към Комисията за предлагане на ново законодателство може да бъде направено от съответната парламентарна комисия или от един или повече депутати. Парламентарната комисия по бюджети може да се произнесе по финансовите измерения на предложението.

Годишно и многогодишно планиране

Според член 17 на Договора за Европейския съюз Комисията инициира годишното и многогодишното планиране на ЕС. За тази цел Комисията изготвя своя работна програма.

Европейският парламент сътрудничи с Комисията в хода на изготвянето на годишната програма. Комисията трябва да вземе предвид приоритетите, които Парламентът е формулирал на този етап.

След приемането на програмата на Комисията Парламентът, Съветът и Комисията провеждат консултации и се споразумяват по обща декларация, която излага целите и приоритетите на ЕС.

Условията за сътрудничество между Парламента и Комисията относно работната програма на Комисията са подробно описани в Рамковото споразумение за отношенията между двете институции.